Нуждата от качествено паркоустройство в градската среда
Живеем във времена, в които градския начин на живот надделява и сме все по-отдалечени от природата. В съвременните български градове се забелязва презастрояване, липса на зелени общи простанства, липса на поддържани паркове и градини. Липсват дървета, които да спират замърсяването и топлината, излъчвана от големите булеварди.
Всичко изброено води до прекомерно повишаване на средните температури и по-голямо замърсяване на въздуха в града. Урбанизираната среда става нездравословна и неприятна за обитаване.
Градските зелени системи представляват важен фактор, както за природата, така и за здравето. Те могат да намалят вредното влияние на атмосферното замърсяване, шума и високите топлинни стойности. Зелените площи спомагат за намаляване на стреса и създават среда, позволяваща физическа активност.
Предвиждането на качествено паркоустройство в градската среда трябва да бъде добре обмислено и съгласувано със специалисти, местата му трябва да са добре преценени, за да се създаде една хармонична зелена система, която да помогне за комфорта на обитаване на хората, а не да бъде изпълнявана ,,на парче“, просто защото трябва да я има.
Правило ли ви е впечатление къде в новите квартали има зелени площи и високи дървета? Дали по тротоарите или в обособени паркове и градини? Ако сте гледали внимателно, ще забележите някак гола градска среда, която се създава в последните години. Тротоарите са малки, няма дървета по тях, не се създават паркове или градини. Цялото озеленяване в кварталите е решено в частните имоти, обикновено във вътрешен двор (ако не е премахнато, за да се обособят места за паркиране).
В съвременната нормативна уредба има изискване за задължителен процент на озеленяване и процент на високата дървесна растителност във всеки частен имот, за който се предвиждат някакви инвестиционни намерения. С прости думи това означава, че общините задължават всички собственици на частни имоти, които имат желание да построят нещо в тях, да реализират озеленяване и да засадят дървета в собствените си имоти, като това озеленяване трябва да заема до 60% от площта на имота, в зависимост от мястото, на което се намира.
Сборът между процента на максимално застрояване, който е позволен в определен имот и този на минимално озеленяване, е равен на 100%, но за да функционира една сграда разумно, се изискват и площи за алеи и комуникации.
За да могат проектите да отговорят на простата сметка, понякога е почти невъзможно да изпълнят минималното изискуемо озеленяване и затова са принудени да търсят други решения. При невъзможност за постигане на озеленяването на терена, законът позволява изпълнение на част от озеленяването по огради, фасади и покриви. Това понякога е непосилна задача за собствениците, защото се изискват специфични детайли за изпълнението на зелените площи, а още по - ангажиращо е поддържането им във времето.
Би било прекрасно, докато вървиш по улицата, да си ограден от красиви зелени огради, или да имаш модерно озеленяване на терасата в офиса, но това не трябва ли да бъде желание на собствениците?
Тук важният въпрос е как изискванията за озеленяване и високата дървесна растителност в частните имоти помагат за генералния проблем с липсата на качествено градското озеленяване.
Собствениците на имоти, задължени от общината, изпълняват указанията на нормативните актове и реализират озеленяване, което не е ,,на парче“, не е общодостъпно и в периода на експлоатация често бива премахнато поради невъзможността от поддръжка на тази зелена среда. При наличие на такова озеленяване в имотите всеки планира сам за себе си и общата визия се губи.
Колко хубаво би било, ако целият квартал има обща визия и обща идея за зелена система? Така всеки човек ще има възможност да поседне в градинката, за да си почине, да се скрие от слънцето или да заведе детето си да потича някъде далеч от улиците. Това би било възможно, ако общините поемат задължението да предвиждат и планират единна зелена визия за всички квартали, която да следваме, а не всеки проектант или възложител самостоятелно да прави промени по своя имот, както е сега.
Създаването на една обща зелена система, съгласувана със специалисти и държавни институции, ще доведе до един по-здравословен и по-добър облик на кварталите, дори на целите градове. Поддържането ще бъде в правомощията и ангажиментите на общината. Така няма да се разчита на съвестта на собствениците за създаването на непрактични и лишени от експертна логика частни зелени площи.
Ако се замислим, всеки собственик на имот или сграда би искал да има зеленина в имота си, да я реализира , без да бъде принуждаван, за да може общината да абдикира от своята съществена дейност, а именно да създава и поддържа здравословна, съвременна и устойчива градска среда.
Ние от „Асоциация Съвременна Архитектура – АСА“ Сдружение, смятаме, че е належащо създаването и поддържането на съвременна, хармонична градска среда. Процента на озеленяване и особено на високата дървесна растителност в частните имоти, трябва да се намали значително и да се планират и реализират обществени зелени площи около големите булеварди, в обособени паркове и градини, както и по тротоарите на по-малката улична мрежа. Решенията, свързани със застряване и озеленяване на отделните квартали, трябва да бъдат обсъждани и решавани от компетентните органи в общините. Така ще се предвиди една обща зелена среда, в която всеки ще иска да живее.