Еркери, балкони и еднометрови ивици при свободностоящи сгради

Може би поне веднъж сте си задавали въпросите :

Защо повечето фасади към улицата си приличат - с един общ обем по средата и тераси, които никога не стигат до края на сградата?
Защо няма тераси в ъгъла на блока, а свършват някак в нищото?
Защо помещенията в някой от ъглите на сградата никога не са правоъгълни, а има такива особени чупки?
Защо терасите навлизат така странно в помещението?
Защо терасата е толкова тясна?

За всички тези въпроси има обяснение, или поне опит за такова, в ,,ЗУТ“, ,,Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони“ и ,,НАРЕДБА № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията.“

Разисква се темата за това какво представляват ,, издатините“ и къде е позволено и забранено да има такива. Текстовете обаче дават възможност за различна интерпретация на написаното, което позволява общини и главни архитекти да прилагат закона по различен начин.

Друг куриоз е и това, че изискванията към ,, издатините“ в различните наредби си противоречат и водят единствено до ,,странни“ архитектурни решения.

В общия си смисъл сградата има допустими линии на застрояване, пред които на надпартерните етажи е позволено да се правят ,, издатини“ и в частност еркери и балкони. Спрямо чл. 86 от Наредба 7 ,, издатините“ представляват:

,,Части от сградите, които излизат пред фасадните плоскости, изградени по линиите на застрояване, и над покривната плоскост на сградата, са издатини (еркери, балкони, козирки, капандури, стрехи, корнизи и други архитектурни елементи).“

Спрямо чл. 87 от Наредба 7 ал.(1) Пред външната линия на застрояване, когато тя съвпада с уличната регулационна линия, се допускат:

4. еркери - до 0,30 м при улици с широчина до 12 м, до 0,60 м при улици с широчина от 12 до 15 м и до 0,90 м при улици с широчина над 15 м;

5. балкони - до 0,60 м при улици с широчина до 12 м, до 0,90 м при улици с широчина над 12 м и до 1,20 м при улици с широчина над 18 м.

Спрямо чл. 88 от Наредба 7 ал.(2) Пред външната линия на застрояване, когато тя не съвпада с уличната регулационна линия, се допускат балкони и еркери до 1,5 м, които не могат да излизат пред уличната регулационна линия на разстояния, по-големи от установените в ал. 1, т. 4 и 5.

Спрямо чл. 88 от Наредба 7 ал.(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Еркерите по ал. 1 и 2 не могат да заемат еднометровите ивици в краищата на фасадата, разположена на външната линия на застрояване.

Спрямо чл. 88 от Наредба 7 ал.(2) Пред вътрешните линии на застрояване, когато разстоянията между сградите в съседните имоти и до регулационните линии са равни на изискуемите, се допускат балкони до 0,9 м и еркери - до 0,3 м.

Спрямо чл. 88 от Наредба 7 ал.(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Пред вътрешните линии на застрояване, когато разстоянията между сградите в съседните имоти и до регулационните линии са по-големи от изискуемите, се допускат балкони и еркери до 1,5 м, които могат да излизат пред вътрешните линии на застрояване, определени по чл. 31 ЗУТ на разстояния не по-големи от установените в ал. 2.

Спрямо чл. 88 от Наредба 7 ал.(4) Пред вътрешните линии на застрояване, когато разстоянията между сградите в съседните имоти и до регулационните линии са по-малки от изискуемите, се допускат само балкони до 0,6 м.

Спрямо чл. 88 от Наредба 7 ал.(5) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2005 г.) Еркерите по ал. 2 и 3 и балконите по ал. 2, 3 и 4 не могат да заемат еднометровите ивици в краищата на съответните фасади към вътрешните регулационни линии.

В същото време спрямо Чл. 93 от ,,НАРЕДБА № РД-02-20-2“ е описано, че Балконите, лоджиите и терасите в жилищата се оразмеряват при спазване на следните изисквания:

1. балконските врати са със светла широчина най-малко 80 см; височината на праговете не трябва да превишава 2 см, вкл. технологичната височина на дограмата;

2. за всяко жилище поне един балкон/лоджия/тераса се проектират с минимална светла широчина 150 см и светла дължина 150 см (фиг. 77 "а" и "б") в съответствие с правилата и нормативите за издатини на сградите, определени в Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони; при балконите/лоджиите изискваните минимални светли размери 150/150 cм може да се осигурят и чрез предвиждане на възможност за частично използване на вътрешното пространство (врата с две крила, плъзгаща се врата и др.) (фиг. 77 "в");

3. височината на балконския парапет е съобразена с изискванията за безопасност; височината на плътната част на парапета (когато е предвидена) не трябва да превишава 70 сm;

4. при проектиране на тераса по т. 2, когато конструктивното решение изисква технологичен праг на входа на терасата, се осигурява вътрешно пространство за поставяне на рампа (при необходимост) с максимален наклон 8 % с оглед преодоляване на прага.

КАКЪВ Е ВСЪЩНОСТ ОСНОВНИЯТ ПРОБЛЕМ С ЕРКЕРИТЕ, БАЛКОНИТЕ И ЕДНОМЕТРОВИТЕ ИВИЦИ ПРИ СВОБОДНОСТОЯЩИ СГРАДИ ?

Наредбите позволяват тълкуване на текстовете и водят до различно прилагане на зокона вобщините.

*Пример:

В някои общини приемат еднометровите ивици да се мерят от контура на сградата, докато в други - от допустимата линия на застрояване.

Спрямо този пример не става ясно каква точно е идеята на еднометровата ивица – да не засенчва съседните сгради може би. Ако е така, идеята с меренето на еднометровите ивици от ъгъла на сградите е по- скоро нелогичен.
Разбиранията за контура на допостимите линии за еркери и балкони също са различни и съществува теорията, че в архитектурата не може да има еркер/тераса/ балкон, излизащ повече от 150 см пред фасадната стена ( броено с фасадното покритие, разбира се). Куриозът тук е, че в конструктивната наредба нормативно са позволени по-големи издатини. Почти невъзможно е да се постигне едновременно хубава архитектура, помещение без чупки, фасада без странни прибирания и просторни тераси.
Изпълнението на ,, идеалната“ тераса практически е почти невъзможно, без да правимразнообразни чупки.

Използвайки различни вратички, способи и ,,магии“, съвременните проектанти успяват да отговорят на голяма част от изискванията, постигайки прилична архитектура. Но защо трябва да е толкова трудно? Защо трябва да се чудим дали в тази община го разбират по същия начин както в предишната? Откъде мерим еднометровите ивици? Откъде мерим линията на допустимите еркери и балкони ?

Прекалено много въпроси без еднозначен отговор.

Възможностите за тълкуване на наредбите води до затрудняване на целия процес и объркване на всички хора, които участват в него.

КАКВИ СА КРАТКОСРОЧНИТЕ РЕШЕНИЯ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМА ?

За да няма толкова много неизвестни, е необходимо да се даде ясен принцип на правилото за прилагане и определяна на допустимите линии за еркери и балкони, както и за определяне на еднометровите ивици.

По този начин ще се улеснят процесите на проектиране и одобрение на проектите. Ще отпаднат съмненията дали някой няма да измисли друго тълкование на закона .

Ще отпаднат неоснователните забележки и абсурдните разговори за това какво означава този текст.

КАК ГЕНЕРАЛНО ДА СЕ РЕШИ ПРОБЛЕМЪТ ?

Ние от „Асоциация Съвременна Архитектура – АСА“ смятаме, че е необходимо да има изискване за общ обем, в който да се впише сградата, като в него да трябва да влизат всички еркери и балкони, както и издатини над покривната плоскост , перголи, леки слънцезащитни прегради ( още по тази тема може да прочетете в ..................................... )

Създаването на общия обем ще помогне за свободно развихряне на архитектурния потенциал. Ще се поставят ясни граници, които не могат да се надвишават, ползвайки вратички в закона.

Общите обеми следва да бъдат определяни от общината, създавайки единен облик на цели квартали, съобразени с благоприятните посоки, засенчване и други специфики на застрояването.

Ние от „Асоциация Съвременна Архитектура – АСА“, искаме в България да се създава устойчива, функционална и съвременна архитектура. Проектирането, което ни се налага от текстовете в ЗУТ, Наредба 7 и други подзаконови актове, е резултатът, на който сме свидетели днес и ние категорично не одобряваме. Ние ще работим за подобряването на архитектурната среда, докато не постигнем необходимите промени, с които да се изгради съвременната архитектурна и урбанизирана среда в България.